Съществуват ли сродни души?

Публикувано от Alexander 31.01.2009 0 Коментар(и) Cway - лайфстайл списание,

Инстинктивният отговор, който всеки ще даде на този въпрос е „Да”, но задълбаем ли в това как откриваме и познаваме сродната душа и дали тя е само една на света, както и дали е задължително да я срещнем, хората стават леко тъжни и замислени и нямат отговор на този въпрос. Преди време получих запитване от наша читателка, която ни задава краткия въпрос „Могат ли сродните души да стигнат до брак?”. Искам да благодаря на тази читателка и да и се извиня, че се забавих толкова с отговора. Искам да и благодаря най-вече затова, че постави тази тема и аз я обсъдих с всички колеги и приятели, а и сама дълго се рових в нея. Сещам се за Платоновата легенда за Андрогина, който бил двуполово същество, разделено някога на две половини, които се търсят, за да се съединят. Подобни легенди има много. Има също вътрешно усещане у всеки, че сродни души съществуват, тъй като винаги първия, инстинктивен, моментален отговор на всеки, на когото зададох този въпрос, беше „Да, съществуват сродни души!”. Но как можем да знаем това? Как можем толкова силно да вярваме в нещо така нереалистично - че съществува някъде отделно от нас някой, чиято душа някак си е напълно сродна с нашата? Още по-интересното е, че отвъд тази сигурност, няма никаква друга. На въпроса „Каква трябва да е сродната ни душа – допълваща ни или приличаща на нас?” хората дават различни отговори и дори един и същ човек дава различен отговор след 2 минутен разговор. „А една сродна душа ли имаме или няколко и как да сме сигурни, когато я срещнем, че това е тя?” – отново пълна обърканост настава – „О, надявам се да не е една! Но пък съвършеното цяло може да е само 1 ...”. След всички проведени разговори аз стигнах до извода, че идеята за сродна душа е нещо, което вероятно ни е нужно, за да се чувстваме цялостни и сигурни. Всеки понякога, някога или винаги се чувства по малко самотен, недовършен, непълен, недообичан и идеята, че някъде, някога ще срещнем този, който ще запълни това, с който ще сме истински, цели и пълни, ни помага да понесем мисълта, че всъщност винаги можем да останем сами и че ние сме такива, каквито се направим. Защо когато се спомене „сродна душа” различните хора го приемат различно – или като приятелска сродна душа или като любовна такава? Истината е, че това може да ни издаде много за човека – дали се нуждае от истински приятел или се оповава на любовта си.... Доколкото разбирам въпроса на нашата читателка, за нея сродната душа е човек, с когото тя напълно си пасва, по някакъв начин – допълват се или са еднакви. Но тя не е сигурна, че с този човек любовта и съвместният живот са реализуеми или изобщо възможни. Отново инстинктивният отговор е „Да, да, да!”. А след това отговорът е – Всеки може да стигне до брак с всеки, както и до развалянето му... Въпросът обаче, който аз бих задала е „Обичате ли сродната си душа, искате ли да сте заедно „докато смъртта ви раздели, в добро и зло, в болест и здраве”?”. Ако да, значи можете да стигнете до брак и искрено се надявам това да ви се случи. Ако сте останали с впечатлението, че не вярвам в сродните души, то сте сбъркали много! Не само че вярвам, че имам сродна душа, но знам че съм я срещнала. Моята сродна душа и прилича на мен и ме допълва. Не си спомням дали я познах веднага, както се твърди че би трябвало да се случи, или по-късно установих, че това е тя... Не знам дали някъде по света би могло да съществува и друга моя сродна душа, но и не искам да знам! Знам със сигурност, че любовта прави една душа сродна! Текст: Мария Крумова Снимка: Daniel Jarr

Остави коментар