Напомня ми на...

Публикувано от Alexander 04.09.2008 0 Коментар(и) Cway - лайфстайл списание,

„Напомня ми на есен...”, „Напомня ми на нея...” – толкова често подобни мисли ни нахлуват, породени от някой аромат, довят от някъде... Докато се прибирах към къщи след поредния работен ден, още с качването си в трамвая усетих познато ухание. Напомняше ми на... любимия парфюм на сестра ми. Да, няма как да сбъркам този аромат. Спомних си как го избирахме заедно... Той страшно много ѝ отиваше и подсказваше за личността ѝ. Сладникавият ванилов дъх разкриваше нежната ѝ и ранима страна, а цитрусовата нотка съвпадаше с енергичният ѝ ритъм на живот. Парфюмът стана като част от нея. В главата ми запрепускаха мисли... Дали тази жена от трамвая притежаваше същата положителна енергия? Дали, щом е избрала този парфюм за свой аромат и тя е открила част от себе си в него? Онази вечер бях толкова добронамерена към жената в трамвая – изпълних се с добри чувства към непознат човек. Защо ли? Защото познавам и харесвам парфюмът ѝ. Доверила съм се изцяло на обонянието си... Способността на хората да разпознават отделните миризми е възможна, благодарение на едно от петте ни сетива. Става дума за обонянието. Всъщност е всеизвестно, че при животните носът е най-важният сетивен орган. Именно на него разчитат най-вече хищниците, за да надушат следите на плячката си. Именно той показва на мъжкаря кога е навлязъл в чужда територия.  Изследванията сочат, че хората отстъпват с незначителни разлики на животните в класацията за усет на ароматите. Ароматните молекули, носещи се във въздуха се възприемат и запаметяват в паметта ни, когато попаднат в носната кухина. Това създава усещането за аромат. А центърът в мозъка ни, който ни помага да възприемаме ароматите е много близко до частта, благодарение на която запаметяваме. Асоциацията с минали събития или с конкретни обекти (хора, предмети, добре познати ухания) ни кара подсъзнателно да изградим първоначално мнение за новия обект, на базата на минали впечатления. Например ароматът на ацетон, най-често се асоциира като лак за нокти. Причината е, че в повечето лакове ацетонът е съставката, която придава специфичния аромат на лака.                      Ето още няколко примера:  ~ Представете си любимото си ястие - направено по специална рецепта, поднесено в най-подходящата аранжировка и на най-добрата температура за консумация – топло, но не горещо... Започнахте ли да преглъщате? А сега си представете как поднасяте носът си към съблазнителната пара, която се издига над чинията... ии... усещате един далеч не толкова съблазнителен аромат. Не мисля, че бихте хапнали дори хапка от „специалното ястие”. 5-10a ~ Ароматите са с голяма важност и в интимните отношения. Феромоните, съдържащи се в парфюмите спомагат за привличане на противоположния пол. Не случайно в парфюмерийната индустрия винаги са били предпочитани миризмите, които са изпитани афродизиаци (ванилия, амбра, мускус), защото те създават усещане на възбуда и щастие. Но използването им не е случайно – те са най-близко до естествената миризма, която издава човешкото тяло, макар и различаваща се за всеки човек. Не става дума за неприятните миризми, а за тези, недоловими аромати, които, според психолозите, ни привличат към определен човек. ~ Свързването на пролетта с изобилието от свежи аромати на цветя  е напълно естествено. Няма как да се пренебрегнат класическите аромати на люляк, зюмбюл, лавандула, както и вечнозеления бор с вечно актуалното ухание. По-странно е обаче, че и есента ни мирише специфично и има подходящи и за нея парфюми и настроения. Всеки сезон напомня за типичния си аромат – на студ, на слънце, на свежест...- и всеки си има различно място и усещане за него. Защо ли когато ни замирише на сняг и потръпваме леко, дори да не е студено...  Цитрусови или  сладникави, натрапчиви или едва доловими, естествени или синтетични, ароматите са не просто прищевки на жените за скъпи парфюми или ароматни свещи. Ароматите са много важни за съществуването на природата, а в нашият живот са прекрасната подправка, която ни носи емоции, спомени и настроения. А нашето обоняние не случайно се нарежда измежду сетивата, без които светът би изглеждал много по-мрачен. Текст: Боряна Иванова

Остави коментар